Poll

Какво е любимото ви занимание?

 
 
 
 
 
 

Вижте резултатите

Top posters
Dark_Red_Rose (1310)
 
Вени (1308)
 
Krisi (521)
 
Renny717 (514)
 
Tami (482)
 
Stacey:) (478)
 
Smile (231)
 
DeadReaper (224)
 
elinora97 (153)
 
tali (113)
 

Latest topics
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji

» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji

» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji

» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji

» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji

» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji

» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose

» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji

» Коя Зодия е следващия?
Пет Яну 13, 2017 10:36 pm by mama_an_ji

Януари 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031     

Calendar Calendar

Земята
Лунен календар
CURRENT MOON
Общ брой посетители
Free web counter
Брояч на знамена
Flag Counter
Времето

Тръпка - Маги Стийвотър

Предишната тема Следващата тема Go down

Тръпка - Маги Стийвотър

Писане by Tami on Чет Юли 22, 2010 11:18 am

Тръпка



Автор: Маги Стийвотър
Издател: Кръгозор
Издадена: 2010
Размери: 14.50x21.00
Брой страници: 316
Корица: Мекa
Език: Български
Цена: 11.90 лв.

Резюме:

Грейс

Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящо жълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.
Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината.
Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето.

Сам

Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност.
Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот.
Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат.
Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.

Tami
Moderator
Moderator

Брой мнения : 482
Дата на регистриране : 05.07.2010
Години : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тръпка - Маги Стийвотър

Писане by Tami on Сря Сеп 22, 2010 8:44 pm

Копнеж



Книга 2: Копнеж
Автор: Маги Стийвотър
Издател: Кръгозор
Издадена: 27.09.2010
Размери:14.50x21.00
Брой страници: 292 стр.
Корица: Мекa
Език: Български
Цена: 11.90 лв.

Резюме:

Едно момче копнее да остане човек... Едно момиче копнее да бъде с него...

Сам и Грейс трябва да се борят, за да останат заедно. За него това означава да се пребори с миналото си на вълк... и да открие начин да оцелее занапред. За нея – да скрие една много опасна тайна и да се изправи лице в лице с едно все по-несигурно бъдеще.

Сам
Няма да позволя това да бъде моето сбогуване. Направил съм хиляда хартиени птички, носещи спомените за двама ни с Грейс, и съм произнесъл своето желание. Ще открия лек. А после ще открия Грейс…


Грейс
Живот, изтъкан от обещания за неща, които биха могли да се случат: купчина с документи за постъпване в колеж, тръпката от спането под висящи от тавана хартиени птички, бъдещето, което се крие в усмивката на Сам.
Това бе живот, който не исках да оставя зад себе си.
Това бе живот, който не исках да забравя.

История за една любов.
За различните видове любов и за онази любов, която може да накара хората да направят немислими неща.
Тя е мъчителна и въодушевяваща, тя ги освобождава и оковава в плен, тя ги съблазнява и плаши. Докато целият им свят се разпада, само любовта ги държи заедно. Ще бъде ли достатъчно? Ще имат ли време?

След „Тръпка“ феновете искаха още. След „Копнеж“ ще умоляват за това… „Завинаги“
№ 1 в списъка с бестселъри на Nеw York Times за 2010 г.!


Последната промяна е направена от Tami на Чет Сеп 15, 2011 6:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Tami
Moderator
Moderator

Брой мнения : 482
Дата на регистриране : 05.07.2010
Години : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тръпка - Маги Стийвотър

Писане by Stacey:) on Нед Авг 28, 2011 11:02 am

Тръпка е супер яка, имам Копнеж и чакам Завинаги. Дори знам, че ще правят филм по поредицата и нямам търпение. Сааааам <3

_________________
Слънчево момиче,
слънцето обича.

Сред полята тича,
пее и наднича,

в тъмните души
на хората зли

прави ги добри,
хайде и ти.. щастие дари! Усмивка



Stacey:)
Администратор
Администратор

Брой мнения : 478
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 21

Информация за РПГ
Име: Ансимерлия, Енсиме/Паксима

Земя и титла на героя: Морилерия/Прелия

Други герои: Велсана и Керамолия

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тръпка - Маги Стийвотър

Писане by Tami on Чет Сеп 15, 2011 6:03 pm



Книга 3: Завинаги
Автор: Маги Стийвотър
Издател: Кръгозор
Предстоящо издание: 19.09.2011
Размери:14.50x21.00
Брой страници: 360 стр.
Корица: Мекa
Език: Български
Цена: 13.90 лв.

Резюме:

Едно момиче последва своя вълк...
Едно момче се бори за своето момиче...


В „Тръпка” Грейс и Сам се срещнаха. В „Копнеж” те се бориха, за да останат заедно. В „Завинаги” залозите са по-високи отвсякога. Вълците са преследвани. Животът на всички – застрашен. И все по-трудно e да се задържи любовта, когато смъртта приближава.


Грейс


Докато се целувахме, вече нямаше значение, че преди часове съм била вълк или скоро отново щях да се превърна в такъв. Нямаше значение, че извън този прекрасен миг светът беше осеян с хиляди капани, заложени за нас двамата. Единственото, което имаше значение, бе това: носовете ни се докосваха, устните му бяха меки и нежни, а сърцето ми се раздираше от сладостна болка.



Сам


След десет минути Грейс щеше да бъде на седалката до мен. Всичко щеше да бъде наред. Вече можех да усетя как пръстите й се преплитат с моите, как бузата й се притиска до врата ми. Чувствах се така, сякаш бяха минали години от последния път, когато я бях държал в обятията си, обвил ръце около нея. Векове, откакто я бях целувал. Цял живот, откакто бях слушал смеха й...

Сам винаги беше обичал Грейс. Като вълк я наблюдаваше отдалече. Като момче я държеше в прегръдките си. Сега, изправен пред вероятността да я загуби, той ще направи всичко възможно, за да я върне в живота си. Дори ако му се наложи да рискува всичко, което има. Всичко, стига любовта им да оцелее...



Но могат ли едно момче и една любов да променят враждебния и хищен свят? Миналото, настоящето и бъдещето ще се сблъскат в един момент – момент на живот или смърт, на сбогуване или завинаги...

Spoiler:
***

Сто начина да се сбогуваш. Стотици сълзи във очите.
Сто начина да бъдеш сам, когато тръгнеш под звездите.
Казвам сбогом, сбогом, сбогом, крещя го с мощен глас.
Когато върна си гласа, дали ще помня кой съм аз?

Грейс

Стиснах очи. Можех да видя лицето му, жълтите му очи, тъмната му коса. Спомних си съвършения начин, по който пръс¬тите ни се преплитаха. Спомних си как седях до него в някаква кола, която май вече не съществуваше.
Обаче не можех да си спомня името му. Как бе възможно да забравя името му?
Сам.
Името му внезапно се завърна заедно с хиляди други неща: неуверено прошепнати в ухото ми стихове, китарата в ръцете му, формата на сянката, образуваща се под ключицата му, начина, по който пръстите му заглаждаха страниците на книгата, която четеше. Цветът на стените в книжарничката, гласът му, приглушен от възглавницата ми, един списък с новогодишните обещания, които всеки от нас беше записал. После дойде и останалото: Рейчъл, Изабел, Оливия. Том Кълпепър, който хвърля мъртъв вълк пред мен, Сам и Коул.
Родителите ми. О, Божичко. Родителите ми. Спомних си как стоях насред кухнята им и чувствах как вълкът вътре в мен се опитва да изпълзи навън, докато се карах с тях относно Сам. Спомних си как натъпках раницата си с дрехи и избягах в къщата на Бек. Спомних си как се давех в собствената си кръв.
Грейс Брисбейн.
Бях забравила всичко това като вълк. И щях да го забравя отново.
Коленичих, защото да стоя изправена, внезапно ми се стори непосилно и обвих ръце около голите си колене. Някакъв кафяв паяк притича по пръстите на крака ми, преди да имам възможност да реагирам. Птиците над главата ми продължаваха да пеят. Ярките и горещи петна от слънчева светлина танцуваха по земята. Топъл пролетен вятър зашумоля сред младите зелени листа и клонки. Гората дишаше край мен. Природата беше продължила по нормалния си път, докато мен ме бе нямало, но сега бях отново тук – едно малко, невъзможно късче реалност. Вече нямах представа къде ми е мястото или какво трябва да правя.


Сам
Без Грейс живеех в хиляди мигове, различни от настоя¬щия. Всяка секунда беше изпълнена с нечия чужда музика или с книги, които никога нямаше да прочета. Работа. Печене на хляб. Каквото и да е, стига да запълва мислите ми. Преструвах се, че всичко е наред, че това е последният ден без нея, а утре тя ще прекрачи прага ми и всичко ще бъде постарому, сякаш нищо не се е случило.
Без Грейс аз бях перпетуум мобиле, вечен двигател, захранван от неспособността си да спя и от страха да не изпусна мис¬лите си от контрол. Всяка нощ беше фотокопие на деня преди нея, а всеки ден беше фотокопие на отминалата нощ. Всичко ми се виждаше някак сбъркано: усещах къщата пълна до пръсване, въпреки че тук беше единствено Коул Сейнт Клеър и никой друг; спомените ми бяха пропити с видения за Грейс, покрита със собствената си кръв и трансформираща се във вълк; самият аз не се променях, а тялото ми оставаше недосегаемо за сезоните. Чаках влак, който никога нямаше да спре на тази гара. Въпреки това обаче не можех да спра да чакам, защото кой бих бил в такъв случай? Наблюдавах собствения си свят, отразен в огледало.
Рилке бе казал: Такава е повелята на Съдбата: да бъдеш противоположен, да бъдеш противоположен на всичко, нищо друго освен противоположен, винаги противоположен.
Без Грейс всичко, което имах, бяха песните за нейния глас и песните за ехото, останало след нея, когато тя спря да говори.
И тогава тя се обади.
Когато телефонът звънна, аз тъкмо се възползвах от топлия ден и миех фолксвагена, изстъргвайки останките от сол и пясък, с които безкрайната зима бе рисувала по каросерията. Бях смъкнал предните прозорци, за да слушам музика, докато работя. Завинаги щях да свързвам гръмките китари, преплитащите се вокали и набиращата сила мелодия на тази песен с надеждата за онзи миг, мига, в който тя се обади и каза: Ще дойдеш ли да ме вземеш?

Tami
Moderator
Moderator

Брой мнения : 482
Дата на регистриране : 05.07.2010
Години : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тръпка - Маги Стийвотър

Писане by Sponsored content Today at 2:58 pm


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите