Poll

Какво е любимото ви занимание?

 
 
 
 
 
 

Вижте резултатите

Top posters
Dark_Red_Rose (1309)
 
Вени (1308)
 
Krisi (521)
 
Renny717 (514)
 
Tami (482)
 
Stacey:) (478)
 
Smile (231)
 
DeadReaper (224)
 
elinora97 (153)
 
tali (113)
 

Latest topics
» Създадена От Дим И Кост - Лейни Тейлър
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais

» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji

» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji

» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji

» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji

» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji

» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji

» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose

» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji

Април 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30      

Календар Календар

Земята
Лунен календар
CURRENT MOON
Общ брой посетители
Free web counter
Брояч на знамена
Flag Counter
Времето

Холестеролът - добър или лош?

Go down

Холестеролът - добър или лош?

Писане by Dark_Red_Rose on Сря Мар 13, 2013 3:14 am

Холестеролът - добър или лош?


Вечният враг, холестеролът. Свикнали сме да го класифицираме като добър и лош, опасен и безопасен, но дали е такъв, дали е различен или е просто един и същи агент, чиито различни състояния в организма ни указват за други проблеми?


Какво е холестерол?
Холестерол произлиза от гръцкото холе – жлъчка, стерео – твърд, и ол – химическа наставка за алкохолните съединения. Той е органично съединение, близко до мазнините и основна съставка на редица хормони. Освен хормоните той участва и в синтеза на жлъчни киселини (които изглежда му определят името) и витамин D.

Холестеролът е основна съставка в клетъчните мембрани и определя основната им характеристика – пропускливостта. Като други подобни на него мастни киселини холестеролът се синтезира от прекурсор ацетил СоА. Химически е синтезируем и от други въглеродни предшественици.

Стандартният му синтез в организма от ацетил СоА включва три етапа. Образуването на холестерола и образуването му на производни хормони и жлъчна киселина се регулира от редица проблеми. Организмът на човека има неоспорима нужда от холестерол и го произвежда предимно в черния дроб и жлъчката (доколкото той е част от хормоните, холестеролът се произвежда и в редица жлези).


Опасен ли е холестеролът?
В този случай заключението е ясно. Високите нива на холестерола са опасни, но не по-безопасни са и високите нива на бели кръвни телца. Холестеролът сам по себе си не е врагът.

Холестеролът има едно "лошо" качество, умението да се наслоява. Въпросното качество е сред физиологичните плюсове на организма, но отнесено към висока концентрация в кръвта, то води до наслояване по стените на кръвоносните съдове и трайното им увреждане.

Синтезът на холестерол в клетката е сложен процес с почти 40 стъпки, който започва от ензима HMG – CoA-редуктаза. При човек с телесно тегло около 70 кг и нормален общ синтез на холестерола количеството му е около 1 г (1000 мг) на ден, докато общото телесно съдържимо е около 35 грама, разположени предимно в рамките на мембраните на всички клетки на тялото. Типичен дневен хранителен прием на допълнителен холестерол за жител на САЩ е 200-300 мг.

Холестеролът от храната е естерифициран, а естерифицираният холестерол се абсорбира слабо от храносмилателната система. Тялото компенсира всяко абсорбиране на допълнителен холестерол чрез намаляване на синтеза на холестерол, т.е. има механизъм на саморегулация на процеса. По този начин ефектът на храненето с холестерол върху кръвта е минимален, но това не означава безопасен.

Ударни дози, например внезапен прием на десетки яйчни жълтъци може да доведе до животозастрашаващи състояния, така че експерименти в тази насока не са препоръчителни. Внимание на холестерола в храната следва да обърнат и хора, които по принцип имат проблеми с него, тъй като е ясно, че механизмът за поддръжка на ниски нива на холестерола след прием с храната в техния случай няма да се включи.

Холестеролът в храненето
Холестеролът се приема от организма заедно с храната. На практика холестеролът подлежи на рециклиране в организма. Адсорбира се най–добре от стените на тънките черва. Съдържа се предимно в животинските храни – месо, яйца и прочие, но има растителен аналог.

Растителните фитостероли са рискови, тъй като те се възприемат от организма по същия начин, заменят холестерола в кръвта, имат същия ефект върху кръвоносните съдове, но не се включват в механизма за авторегулиране, т.е. организмът не ги отчита ефективно и не им създава добър баланс. Защитата на организма срещу тях е обикновено обратното им изхвърляне в чревния тракт. Освен това по принцип фитостеролите рядко имат голяма концентрация.

Основни източници на холестерола са мазнините. Различните мазнини обаче влияят по различен начин, като е установено например, че двете форми на холестерола – нисък HDL и висок LDL-холестерол водят до опасност от сърдечно-съдови заболявания. Такъв ефект имат например трансмазнините (маргарин), докато ненаситените мастни киселини имат обратен.

Изследване, проведено в Китай обаче включи и ненадеен източник на промени в холестерола: казеинът от млякото.

Биосинтезата на холестерол за нуждите на организма е пряко регулирана от нивата на холестерола в кръвта. Това е напълно "оправдано" с оглед на това, че холестеролът като част от клетъчните мембрани и клетъчния транспорт е всъщност косвено звено в хомеостазата.

Най-грубо казано, спадането на холестерола води до улеснено транспортиране на специфичен "наблюдаващ" протеин до апарата на Голджи в клетката, където протеинът се разгражда и активира синтеза на холестерол, докато високите нива пък действат директно инхибиращо на основния образуващ агент.

Точно високите нива са интересни в нашия спорт, защото се оказва, че на практика съществува връзка между спирането на производството на холестерол и намалените нива на енергийния агент аденозинтрифосфат(АТФ). АТФ би могъл да има връзка с тренировките, макар че не е толкова пряка и праволинейна, че бързо да намалява или да се увеличава.

Това означава: налице е авторегулиращ механизъм за нивата на холестерола в организма. Допустимо е да се разсъждава, че при проблемни пациенти този вид авторегулация е нарушена и поради това за тях приемът с храната е по-опасен. Но все пак да не бързаме с изводите.

Холестеролът е слаборазтворим във вода, тъкмо поради това в кръвта се транспортира не разтворен, а като съставка на липопротеини. Има няколко вида липопротеини в кръвта: хиломикроните, множествени липопротеини с ниска плътност (VLDL), междинна плътност (IDL), липопротеини с ниска плътност (LDL) и висока плътност (HDL). Общият холестерол се определя като сума на HDL, LDL и VLDL. Обикновено се измерва само общият холестерол, HDL и триглицеридите.

LDL-молекули са най-големите превозвачи на холестерол в кръвта, като всяка една съдържа около 1500 молекули на холестерол естер.

Холестеролът е чувствителен към окисление и лесно образува окислени деривати, известни като оксистероли. Изглежда организмът използва оксистеролите като допълнителен инхибитор на холестеролния синтез.


Проучванията на холестерола
Ниските нива на холестерола също могат да бъдат рискови. Оказва се, че много от раковоболните на практика поддържат ниски нива на холестерол в кръвта; вероятна причина е може би защитна реакция на организма против екскрецията на тромби (характерното "разпростиране" на тумора в кръвта) и вероятно на ракови агенти в кръвта от самия тумор; допълнително запушване на кръвоносните съдове би могло да бъде фатално и организмът прибягва до нетипична регулация.

Статистически се смята за вярно твърдението, че хора над 50 години, и особено жени с трайно нисък холестерол е по-възможно да умрат от рак или нелечимо психическо заболяване. Второто вероятно е свързано с функцията на холестерола в мембраните, включително и на нервните клетки. Във всеки случай и хипо – и хиперхолестеринемията са по-скоро последващ симптом, носещ нови рискове, отколкото сами по себе си животозастрашаващо състояние, породило по-тежки фази. Те говорят за проблем в организмовото равновесие и е най-добре причината да започне незабавно да се търси.

Какво да кажем за холестерола и храненето? Оказваме се пред крайъгълния камък на съвременната медицина. Холестеролът и връзката му с различни неща, най-вече и най-дискутирана от които е тази с храненето. На практика има огромен брой изследвания и немалък брой разнопосочни заключения.

Може да се каже, че холестеролът е с хиляди изследвания и между тях има обособени минимум две големи противоречащи си групи: тази, че холестеролът от храната не влияе на кръвта, и тази, че влияе, като и двата извода имат модификации, например за различните типове мазнини.

Намаляването на животинските мазнини и увеличаването на растителни мазнини в хранителния режим оказва влияние върху понижаването на холестерола в кръвта, но ефектът е сравнително слаб. За постигането на наистина желан ефект в резултат на храненето според изследователите Рамзи и Джаксън следва да се приложи непривлекателен за повечето хора режим на хранене. Те проучват храненето на някои африкански племена и въпреки че при голяма част от тях основно място в храненето заемат месото и млякото, те са с доста по-нисък холестерол в сравнение със средностатистическия американец.

Подобно проучване е направено и в Израел от д-р Харолд Кан, който изследвал 10 000 мъже държавни служители, сред които имало такива, които консумират големи количества животински продукти, съответно мазнини от тях, и такива, които ги консумирали доста ограничено. Изводът, до който докторът достигнал е, че нивото на холестерола в кръвта няма категорична пряка връзка с консумацията на животински мазнини.

Според друго проучване, направено от д-р Брус Грифин, който подложил на диета група хора за 12 седмици, било доказано, че ежедневната консумация на 2 яйца по никакъв начин не увеличава нивата на лошия холестерол в кръвта. На база проучванията си докторът стигнал до заключението, че наситените мазнини в храната (предимно в сладкиши, преработени меса, бисквити) са по-отговорни за повишаване на холестерола в кръвта, отколкото богати на холестерол храни като яйцата.

Дейвид Дженкинс, ръководител на отделение в клиника в Торонто, заключва, че хранителен режим с избягване или ограничен прием на храни с наситени мазнини е по-малко ефективен за намаляване на лошия холестерол в кръвта в сравнение с хранителен режим, включващ комбинация от определени храни, водещи до търсения ефект. Сред тези храни според Дженкинс попадат овес, ечемик, соя, ядки, растителни масла, пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци. Докторът заявява, че колкото по-близко е храненето ни до такова на вегетарианец, толкова по-добри резултати можем да постигнем в борбата с холестерола.

Според проучвания на изследователи от Университета на Кънектикът ежедневната консумация на няколко яйца не само не може да повиши нивата на лошия холестерол в кръвта, а по-скоро способства за увеличаване на добрия холестерол в кръвта.

Не съществува единно мнение по въпроса за холестерола и атеросклерозата, но на съвременния етап, въпреки че връзката беше силно стресирана от различни учени, както и от някои заинтересовани групи, продължава да се приема, и не без основание, че връзка има, дори и да не е толкова непосредствена, колкото се смяташе в началото, и че диетата е един от начините за естествена помощ в регулирането на проблема.

Проведено от Шекеле и други изследване с висока научна стойност показва наличие на връзка между приема на мазнини от храната, асемблирането на тези мазнини, серумния холестерол и коронарните проблеми на сърцето. Подобни заключения добавят Уотс и колегите му, правейки изследване на пациенти с коронарни проблеми - дори само ограничаващата стандартна нискомазнинна диета средностатистически има ефект в намаляването на холестерола на коронарно болните.

От университета в Осло пък добавят изследване на диета и тютюнопушене на доста голяма група (над 1000 човека), като отбелязват намаляване в холестерола, но отбелязват, че всъщност много малка част от хората от опита реално са спрели да пушат, в повечето случаи просто са намалили цигарите, а понякога не са успели и това.


Изводите
Механизъм за усвояване на мазнини от типа на холестерола от храната съществува, има и механизъм за образуването му, което естествено се осъществява с прием на храни. Така че е рано засега да отрежем потенциална връзка хранене - холестерол като несъществуваща.

Трябва да се има предвид, че между холестерола и храненето съществува както твърде вероятна първична, така и вторична връзка. Медицинските опити показват, че биосинтезът на холестерола се ускорява или забавя в зависимост от режима на хранене. Така че не мисля, че потенциалната, особено пък дългосрочна опасност следва да бъде прескачана с лека ръка.

Има и друг момент. Всички сме чували за смъртни случаи от преяждане, например с яйца. Но холестеролът като всяко нещо в организма си има равновесие. Една е опасността за холестерола от храната при човек с нарушена холестеролна обмяна и регулация и коронарни проблеми, друга - при млад спортист. Напълно възможно е организмът и ензимите да се нагаждат към холестерола, както към всяка друга храна. Т.е., ако от много дълго време ядете холестеролнообразуващи храни, е възможно организмът ви дори да се е нагодил и толерантността му да е по-висока от тази на нормалния, камо ли на болния човек.

Но медицината тук е в ролята на "добрия цар Соломон". Не може да се отрече наличието на някаква връзка между храненето, приема на мазнини и холестерола в кръвта. За всеки е различно, може би, общото обаче е, че за болните този риск вече е неприемлив. Той е статистически и може и да ги отмине, но сърдечните проблеми не минават просто така. Затова медицината препоръчва въздържание в различните случаи.

Дали и вие да се въздържате, нужно ли е - преценете сами, връзката не е пряка, трудно доказуема е и минава през това да се докаже, че холестеролът от храната става опасен холестерол в кръвта и че високият холестерол в кръвта изобщо поврежда и здрави съдове. Въпроси определено има, но и прекалени героизми са най-малкото безсмислени, нали?

И все пак, не се превръщайте в хипохондрици. Действително ефектите на храненето не са животозастрашаващи и не можете да премерите всяка потенциална опасност от храната. Просто предвидете и това, ако сте привърженик на по-големите крайности в спорта.

_________________
I don't drink, I don't smoke, I don't do drugs.
I play video games, which I think is a far superior addiction to any of those!


avatar
Dark_Red_Rose
Moderator
Moderator

Брой мнения : 1309
Дата на регистриране : 28.07.2010
Години : 26
Местожителство : Сливен

Информация за РПГ
Име: Сауфе, на кратко Сю

Земя и титла на героя: Морилерия

Други герои: Хейсо, Мияе и Тиржу - елфи от обкръжението на Сю.

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите